Съществително име - ед. ч.
+мн. протестанти, +м. Човек, който изповядва протестантизъм.
Е все едно католик да се опитва да превърне протестант. Източник: интернет
В Апелативния съд във вторник стана ясно, че преди да приеме исляма, Муса е бил протестант, съобщи адвокатът на шестима от другите имами Васил Василев. Източник: интернет
Заради това тя предлага на Анри, който е протестант, да се ожени за дъщеря ѝ Марго, която е католичка. Източник: интернет
Да река "протестант" - ами ако е католик?" Източник: интернет
Макар че израства като католик, той в края на краищата става непрактикуващ протестант. Източник: интернет
От този период е известно и името на първия български протестант, Гаврил Илиев (1820-1909 г.). Източник: интернет
protestant