Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. протоколи, (два) протокола, +м.
#1 Записки на събрание, заседание и др., които имат стойността на официален документ. _Протоколи на Народното събрание._
#2 Документ, с който се удостоверява някакъв факт. _Протокол на огледа._
#3 +Спец. Установен ред в дипломатическите среди за подреждане на хората, за размяна на любезности и за правилно държание; дипломатически етикет.+прил. [[протоколен]], протоколна, протоколно, +мн. протоколни.
Covid-19 само обостри проблема с достъпа до терапия, но и без пандемия, у нас се чака с месеци за получаване на протокол и пациентите са принудени да преминават през редица административни бариери, нямащи отношение към подобряване на състоянието им. Източник: интернет
А в неделя беше подписан и въпросният двустранен протокол между външните министерства на България и Северна Македония, в който са отразени ангажиментите на двете страни, обвързани с конкретни срокове. Източник: интернет
Аз свалих всички карти и казвам: „Човекът е тук, да четеш протокол е едно, друго е да водиш живия разговор. Източник: интернет
Аз мисля, че е адекватна, защото така дипломатическият протокол това го предполага. Източник: интернет
Ако Захарова получи нужната подкрепа от 17 гласа "за", ВСС изпраща протокол от решението и гласуването до президента Румен Радев. Източник: интернет
А за нанесените материални щети е съставен двустранен протокол. Източник: интернет
protocol