Съществително име - ед. ч.
проверителят, проверителя, +мн. проверители, +м. Човек, който проверява; контрольор.
”За проверител при тукашното бюро по мерките и теглилките е назначен търновският гражданин г. Симеон Хлебаров. Източник: интернет
Оставайки сама, без дом и издръжка, тя работи като статистик и проверител в Министерството на железниците от 1927 до 1929 г., а от 1929 до 1932 г. е коректор в Държавната печатница. Източник: интернет
checker