Съществително име - ед. ч.
+мн. прозаици, +м.
#1 Автор на проза.
#2 Скучен човек.
Историкът е неуспял прозаик. Хенри Луис Менкен
А Георги Господинов е добър БГ поет и слаб, имитиращ, средноевропейски прозаик, нуждаещ се от съмнителното вдъхновение на срането и кенефа, за да достигне връхната точка в творческата си биография. Източник: интернет
Рафал Вояшински (48) е полски прозаик, драматург и журналист, полонист, преподавател по литература. Източник: интернет
Да започнем от Тацит, големия римски историк и прозаик, патриций и консул (около 56-120 г. сл.Хр.). Около 116 г. излиза неговото най-важно произведение - „Анали“. Източник: интернет
Марио Солдати е не само известен прозаик, но и литературен критик, журналист, кинорежисьор (заснема повече от 40 филма). Източник: интернет
Вениамин Александрович Каверин ( ) е псевдоним на руския писател, прозаик, драматург, киносценарист Вениамин Александрович Зилбер ( ). Източник: интернет
prosaist