пубертет
Съществително име - ед. ч.
Значение
+м., само +ед. Възраст на половото съзряване на човека.+прил. [[пубертетен]], пубертетна, пубертетно, +мн. пубертетни.
Синоними
Производни думи
Примери
Ако се вярва на разказите на Юлиан пред негови колеги, Диана е използвала буйния пубертет на момичето, за да го настройва срещу майка му.
Бебешкият пубертет е нормален етап от развитието на малките деца, проявява се на около две годишна възраст и продължава до около четири годишнината им.
Когато попитате нещо детето си и отговора винаги е „не”то бейби пубертет е настъпил.
Ако погледнем явлението през тези очи, ще открием, че по този показател всички държави в Югоизточна Европа все още са във възрастта на политическия пубертет - с едва набождащи политически мустачки.
Shadows играе с идеята за социалните катаклизми, с които неминуемо се сблъсква всеки човек от самото си раждане – детство, пубертет, израстване.
Баща й - социологът Адрей Райчев Райчева имала тежък пубертет, но с родителите си така и не успяла да се скара.
Превод на английски език
puberty