Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. пушилки, +ж.
#1 Пушек.
#2 Прах във въздуха.
* _Вдигам пушилката._ —
#1 Втурвам се нанякъде.
#2 Шумно се заканвам на някого.
Бойко вдигна пушилка по време на председателството без въобще да знае за какво става дума, наду се капо пуяк да се прави европейска величина и нищо, о ама нищо повече не свърши. Източник: интернет
Големият въпрос, който следва, е, изобщо имало ли е такава шпионска група в ДАНС или отново това беше пушилка от измислиците на за ежедневна употреба? Източник: интернет
Всичко останало е пушилка, популизъм и пълен провал, типични за правителството на ПП, което ви нагнезди на този пост –областен управител на Варна", се посочва в позицията. Източник: интернет
"Всичките приказки за президентска република са поредната пушилка на един самолет, който очевидно е уцелен и се мъчи да избяга максимално бързо от конфликтната зона. Източник: интернет
Всичко е медийна пушилка по фейковете пуснати за когото трябва.” Източник: интернет
Голяма пушилка на АМ "Тракия"! Източник: интернет
smoke