Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност.
Всичко свръх това превръща признателността в раболепие. Източник: интернет
Те са зависими от Системата и се стараят всячески да покажат своето фанатично раболепие. Източник: интернет
И мълчат - от страх, раболепие, зависимости, интереси. Източник: интернет
Адвокатът се подиграва с Блок пред К. за неговото кучешко раболепие. Източник: интернет
И съм изумен до каква изродена форма на раболепие и цинизъм са достигнали те. Източник: интернет
За да залегне на избираемо място, кандидатът трябва да засвидетелства своето раболепие към партийната върхушка, угодливостта си към местния бизнес и умението да гласува под диктовка. Източник: интернет
fawning