Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от радиотехник
+ж., само +ед.
#1 Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката.
#2 Съвкупност от радиоприбори.+прил. [[радиотехнически]], радиотехническа, радиотехническо, +мн. радиотехнически.
Пандурски притежава магистърска степен по специалността "Радиотехника" от Техническия университет - София. Източник: интернет
Пандурски притежава магистърска степен по специалността „Радиотехника“ от Техническия университет – София. Източник: интернет
Той притежава магистърска степен по специалността „Радиотехника“ от Техническия университет – София. Източник: интернет
В 11 клас се изучават различни специалности (нещо като ЗИП), като радиотехника, електротехника, стругарство и фрезиство. Източник: интернет
През 1974 г. завършва Висше въздухоплавателно противовъздушно военно училище за ракети в Минск (Факултет по радиотехника). Източник: интернет
Основните му трудове са по операционно смятане в електротехниката, теория на електромагнитните вълни, радиотехника и съобщителна техника. Източник: интернет
radio engineering