ръкоположа

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

ръкоположиш, +мин. +св. ръкоположих, +мин. прич. ръкоположил, +св. — +вж. [[ръкополагам]].

Производни думи

Превод на английски език

ordained

Думи и термини с близки букви