Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
разголиш, +мин. +св. разголих, +мин. прич. разголил, +св. — +вж. [[разголвам]].
Изпитвам известно неудобство, че започвам да пиша сякаш за да разголя душата си по заповед - о, за Бога, да кажем по внушение - на някакъв германски евреин (или австрийски, все тая). Източник: интернет
bare