разговорник
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. разговорници, (два) разговорника, +м. Книга, която се използва при общуване на чужд език и която съдържа разговорни фрази или цели тематични микродиалози.
Синоними
Производни думи
Примери
Автор на учебник „Български език за говорещи унгарски“ и на унгарско-български разговорник, както и на две стихосбирки на български и една на унгарски език – „Припада диагоналът“, „За ек вам“ (1996) и една на унгарски език.
Бе не се чудете, наистина нормален човек с владеене и на трите споменати езика едновременно няма да работи за 300 лв. Въпросът е нивото на което се говорят тези езици - предполагам, че е не добро - вероятно работят с разговорник.
Макар Панама да е част от Централна Америка, всеки тук знае английски, което прави излишно носенето на испански разговорник.
"Ледоразбивачът" са 5 книги с най-разнообразни доказателства - от спомени на генерали, дневници, официални документи, до руско-немски разговорник, напечатан много преди войната.
Издателството дебютира с първия достъпен българо-английски разговорник.
Превод на английски език
phrase book