1. разхайтен - Прилагателно име, тип 79
2. разхайтен - Глагол - мин.страд.прич. м.р.
Производна на разхайтя
разхайтена, разхайтено, +мн. разхайтени, +прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. _Разхайтена младеж._+същ. [[разхайтеност]], разхайтеността, +ж.
В тима до Платини са Тигана, Жирес, Батс… Момчетата на Иван Вуцов безапелационно надиграват именитите гости, а мегазвездата Мишел е ядосан – с разпасана фланелка и вид на разхайтен бохем цяло второ полувреме наставлява съдията как да свири. Източник: интернет
Петър III е гротеска, садист в дребните неща и отмъстителен, в същото време страхлив, разхайтен и глупав. Източник: интернет
Прекалено е примитивно да наречеш моя герой просто разхайтен. Източник: интернет
loose