Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b
+мн. разказвачи, +м.
#1 Човек, който (умее да) разказва.
#2 Автор на разкази (във 2 знач. ).+прил. [[разказвачески]], разказваческа, разказваческо, +мн. разказвачески.
Все още не съм сигурен, че искам да бъда писател. Мисля за себе си повече като разказвач. Майкъл Морпурго
Хичкок ни го прави много ясно. Има обективна и субективна камера, както в литературата има разказвач от трето и първо лице. Мануел Пуиг
Добрият разказвач е човек, който има добра памет, но се надява, че другите нямат. Ървин Коб
Аз не съм разказвач. Аз съм човек, който рисува картинки. Хаяо Миядзаки
Била съм разказвач на истории през целия си живот, но го осъзнах едва наскоро. Исабел Алиенде
Казаха ми, че добрият разказвач може да привлече вниманието на публиката с една фраза. Рене Ахдие
narrator