Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед.
#1 Отстъпление от църковни догми, канони.
#2 Разединение, разцепление, сепаритизъм, сектантство.
Войната в Украйна обтегна отношенията между Ватикана и Руската православна църква и предизвика разкол сред православните християни по света. Източник: интернет
Ако някой има възможност и му е даден шанс да постигне не за мен, не за него, а за народа ни, който трябва да бъде обединен и да постигне тази мисия, и прави разкол, моля ви, аз не нося ковчези! Източник: интернет
ДПС ще отстоява гарантираната си позиция и ще се опита да внесе смут и разкол в павителството, ако му се отдаде добра възможност. Източник: интернет
Днес, за този един месец, стана глобален исторически и културен разкол. Източник: интернет
Нов момент във войната срещу независимостта на прокуратурата е опитът за инженерстване на паралелна магистратска организация, чиято цел е да доведе до разкол сред държавните обвинители. Източник: интернет
От юмрука, който вдигна до ден-днешен, той продължава да всява разкол в обществото. Източник: интернет
schism