1. размирен - Прилагателно име, тип 79
2. размирен - Глагол - мин.страд.прич. м.р.
Производна на размиря
размирна, размирно, +мн. размирни, +прил.
#1 В който има размирия, размирици. _Размирни години._
#2 Който предизвиква размирия, размирици. _Размирен народ._
Южна Африка, толкова крайно невероятно, е маяк на надеждата в мрачен и размирен свят. Дезмънд Туту
Аз казах ясно, че ще си дам здравето и си го давам, за да може България в този размирен свят да е стабилна. Източник: интернет
В средата на XIX век има размирен период, в който румънците се вдигат на въстания за обединяването и независимостта на земите си. Източник: интернет
Епаминонд живее в особено размирен период от гръцката и тиванската история. Източник: интернет
Започва благоустрояването на градовете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Източник: интернет
Регионът е размирен и последиците може и да са други, не както ги виждаме в момента. Източник: интернет
riotous