разоблича

Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.

Думата е производна от разобличам

Значение

разобличиш, +мин. +св. разобличих, +мин. прич. разобличил, +св. — +вж. [[разобличавам]].

И разоблича със същия ироничен плам покорството на жената да приеме такива образи. Източник: интернет

Тодор Тодоров: „Опитах да разоблича злоупотребите и затова ме махнаха“ Източник: интернет

exposes