Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. разсадници, (два) разсадника, +м.
#1 Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.
#2 +Прен. Място, от което се разпространява нещо (обикн. лошо); огнище, източник. _Разсадник на злото._
Завистта е коренът на всички злини, източник на опустошения, разсадник на грехове, причина за престъпления. Киприян Картагенски
Кой би си помислил, че през 50-те години Бърбанк е бил разсадник на международен шпионаж? Ани Джейкъбсън
Докато се търси виновникът, набелязал защитеното дърво, от Ватикана решиха да украсят площад "Свети Петър" с дърво от разсадник. Източник: интернет
И ние ги гоним така”, разказа Елисавета Витанова – собственик на разсадник в землището на Яхиново. Източник: интернет
Държавен горски разсадник „Джулюница“ е разсадник с национално значение съгласно Закона за горите. Източник: интернет
Освен фиданки за залесяване, горски разсадник „Джулюница“ предлага и декоративни фиданки от широколистни и иглолистни видове, подходящи за озеленяване. Източник: интернет
nursery