разтворимост
Съществително име - ед. ч.
Значение
разтворимостта, +ж. Способност на веществата да се разтварят в други вещества.
Производни думи
Примери
Благодарение на неговата разтворимост като йон, литият присъства в морската вода и тя е главният източник за получаването му.
Високата разтворимост във вода, както и слабото задържане на амониевия нитрат от почвите води до измиването и изнасянето му в подпочвените води.
Има добра разтворимост в органични разтворители, употребява се и за получаването на някои лакове.
Заради ниската си разтворимост, калциевият карбонат се утаява по-рано от останалите елементи и формира, заедно с доломита, най-долния слой на морската утайка.
Минималната разтворимост на въглерода в α-Fe е 0,006% (точка Q от диаграмата), която се постига при стайна температура, а максималната е 0,02% при температура 727 °C (точка P от диаграмата).
Когато в състава му са включени и хидравлични добавки, същите взимодействат химически с портландита, като при това се формират калциеви хидросиликати и калциеви хидроалуминати, които са със значително по-малка разтворимост от калциевия хидроксид.
Превод на английски език
dissolubility