Съществително име - ед. ч.
разтворителят, разтворителя, +мн. разтворители, (два) разтворителя, +м. Вещество, което има способността да разтваря други вещества.
Гласът й би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове. Реймънд Чандлър
Ако петната са втвърдени, коричката внимателно се отстранява с нож, без да се поврежда тъканта, а след това няколко пъти се натрива с разтворител за блажна боя. Източник: интернет
В лабораторните изследвания толуенът напълно е заменил бензена като органичен разтворител, най-вече поради по-ниската си токсичност, като свойствата им на разтворители са много сходни. Източник: интернет
В качеството на допълнителен разтворител в барута SC се използва централит ( ), който след изпаряването остава в барута и допълнително играе ролята на стабилизатор. Източник: интернет
Германия и Франция поемат пътя на използването в качество на метателен заряд на по-безопасни барути, на базата на нелетлив разтворител. Източник: интернет
Границите на обитаемата зона се установяват въз основа на нужните условия за наличие на течна вода на планетите, разположени в нея, тъй като тя е необходим разтворител в много биохимични реакции. Източник: интернет
solvent