Съществително име - ед. ч.
+мн. разузнавачи, +м. Лице, което професионално се занимава с разузнаване.+прил. [[разузнавачески]], разузнаваческа, разузнаваческо, +мн. разузнавачески.
Вакантното място е да разузнавач в отдел „Криминална полиция“, сектор „Научно-техническа лаборатория“. Източник: интернет
Започнал като лейтенант разузнавач, стига до заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Източник: интернет
Започнал като лейтенант разузнавач, стига до зам.-началник на Първо главно управление на "Държавна сигурност". Източник: интернет
Въпреки това украинският разузнавач коментира няколко неща, които според него навеждат на мисълта, че преврат срещу Путин ще има. Източник: интернет
Книгата започва с разказ за легендарния разузнавач Павел Судоплатов, който по поръка на Сталин се среща няколкократно с българския посланик в Москва Иван Стаменов. Източник: интернет
На този пост де факто Елизабета Белони е разузнавач номер едно на Италия. Източник: интернет
scout