Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. развратници, +м. Човек, който е отдаден на разврат (в 1 знач. ).+прил. [[развратнически]], развратническа, развратническо, +мн. развратнически.
А това, че наричаш развратник този човек, говори за твоето ниско ниво! Източник: интернет
"За момент тя замълча, а след това призна, че знае това и го смята за истина, защото баща й бил известен развратник", предава думите й авторът. Източник: интернет
В романа Хофман описва необикновеното си преживяване от едно представление на Моцартовата опера „Дон Джовани, или Наказаният развратник“ (1787) (вж. следващите точки). Източник: интернет
Тате Пепи плащал на безпризорни за секс От бизнесмен и съвестен домоуправител един висшист се превръща в развратник, който дрогира момченца на тавана си. Източник: интернет
Но това не значи, че е развратник, напротив, той е по особен начин моралист и се съобразява с мнението на околните, доколкото те са себеподобни. Източник: интернет
След като губи изборите за папа от Родриго Борджия, той се отдава на детронирането на новия папа, в когото вижда развратник и богохулник. Източник: интернет
libertine