Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. Във време на война — принудително изземване на храни, животни и друго имущество от населението срещу заплащане.+прил. [[реквизиционен]], реквизиционна, реквизиционно, +мн. реквизиционни.
Бият се за да защитят общностите си от реквизиция или репресия. Източник: интернет
Нарядите, наричани също задължителни държавни доставки, са форма на принудителна реквизиция на селскостопански продукти в България в средата на XX век. Източник: интернет
През есента на 1946 г. комсомолците по нареждане на УПОЛМИНЗАГ започват поголовна реквизиция на всичкото налично жито за съветската армия. Източник: интернет
По-голяма част от дейността на кмета е ангажирана с вооенни дела – мобилизация, изпълнение на службата по реквизиция, прехрана на града, като Манчев изпълнява и длъжността председател на местната Комисия за стопански грижи и обществена предвидливост. Източник: интернет
Това става причина за реквизиция на руската собственост, намираща се на територията на Германия. Източник: интернет
requisition