Съществително име - ед. ч.
+мн. рисувачи, +м.
#1 +Разг. Човек, който рисува; художник.
#2 Слаб художник.
Изявява се, като портретист и изискан рисувач. Източник: интернет
Отдавна Чапа има пристрастие към Библията и именно в цикъла библейски рисунки, които продължава да създава, той доказва огромната си дарба на рисувач с тънък психологически усет за герои и събития. Източник: интернет
Изобщо детето и неговото място в нашата нелека, напрегната и невинаги справедлива действителност - това беше една от главните насоки в изкуството на Минко Фетваджиев като рисувач, карикатурист и илюстратор. Източник: интернет
За да се прехранва, художникът става рисувач на фирмени табели. Източник: интернет
Това е рисувач на личности и характери на престъпници без оглед на външния им вид според оставените от тях следи на местопрестъплението - една много важна професия. Източник: интернет
С есета в цвят млад график гостува на "Възраждане" Велико Маринчевски е от най-надеждните и перспективни български графици, а почеркът му на завършен рисувач рязко го отличава от другите млади художници. Източник: интернет
drawer