ризница
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. ризници, +ж. +ист. Вид металическа дреха за предпазване на тялото, употребявана в средновековието; броня.
Синоними
Производни думи
Примери
Акваристите понякога наричат ароуаните „драконови риби“ заради техните блестящи, подобни на ризница люспи и заради чифта мустачки, с които приличат на описваните в азиатския фолклор дракони.
В битка повечето кавалеристи са носели ризница и шлем, подобно на пехотата.
А "бронята" на СТЦ даже не мяза толкова на такава кираса, а по-скоро на някаква си ризница изработена от халки.
В ансамбъла на манастира влизат: ограда и кули, „свети врати“, Спасо-Преображенската катедрала, църква „Ярославски чудотворци“, столова и настоятелски покои, звънарница, ризница, корпус с монашески килии.
Днешните им последователи чакат шанс да я довършат Парче от позлатен лавров венец проблясва изпод части от копия, плочки от ризница и дребни фрагменти от бронзови накити.
Без ризница и мечове били бълг.княз и гръцкият стратег,но.
Превод на английски език
chasuble