Съществително име - ед. ч.
+мн. ризници, +ж. +ист. Вид металическа дреха за предпазване на тялото, употребявана в средновековието; броня.
Акваристите понякога наричат ароуаните „драконови риби“ заради техните блестящи, подобни на ризница люспи и заради чифта мустачки, с които приличат на описваните в азиатския фолклор дракони. Източник: интернет
В битка повечето кавалеристи са носели ризница и шлем, подобно на пехотата. Източник: интернет
А "бронята" на СТЦ даже не мяза толкова на такава кираса, а по-скоро на някаква си ризница изработена от халки. Източник: интернет
В ансамбъла на манастира влизат: ограда и кули, „свети врати“, Спасо-Преображенската катедрала, църква „Ярославски чудотворци“, столова и настоятелски покои, звънарница, ризница, корпус с монашески килии. Източник: интернет
Днешните им последователи чакат шанс да я довършат Парче от позлатен лавров венец проблясва изпод части от копия, плочки от ризница и дребни фрагменти от бронзови накити. Източник: интернет
Без ризница и мечове били бълг.княз и гръцкият стратег,но. Източник: интернет
chasuble