Съществително име - ед. ч.
+мн. ротмистри, +м. +Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан.
В 1897 година подпомага дворцовия адютант ротмистър Дечко Бойчев в убийството на любовницата му, унгарската проститутка Анна Симон. Източник: интернет
За да избегне екзекуцията на агент 202 и да бъде върнат при нелегалните, ротмистър Чачу изпраща Мак Сим да го екзекутира заедно с жената, знаейки предварително въз основа на личните си наблюдения по време на акцията, че Мак ще ги пусне. Източник: интернет
Като ротмистър от Лейбгвардейския конен полк през 1904 година е командирован във Висшето военно училище (т.е. Академията на Генералния Щаб) в Париж, което завършва през 1906 година. Източник: интернет
Известия на държавните архиви, том 79, Наука и изкуство, 2002, с. 269 Като ротмистър служи като инспектор на столичната полиция. Източник: интернет
На 10 октомври 1885 г. е назначен първия български офицер за началник на училището – ротмистър Анастас Бендерев. Източник: интернет
На 22 февруари 1944 г. е издигнат във военен чин ротмистър. Източник: интернет
captain