Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
+мн. руна, +ср.
#1 Неразчепканата остригана вълна на една овца.
#2 Космената покривка на овца, звяр и др. _Руно на мечка._
Овцата със златно руно не е била богата. (112) Станислав Йежи Лец
Staatliches Liegenschaftsamt Heidelberg, 1995 Той е кавалер на „Ордена на Златното руно“. Източник: интернет
В миналото са преобладавали овцете с тъмно руно, докато днес половината от тях са с бяла вълна. Източник: интернет
Анабет е ранена от Полифем и се възстановява благодарение на златното руно. Източник: интернет
В трета легенда изобразява дракона, пазещ златното руно и убит от Язон. Източник: интернет
Далечната причина за всичко е може би морският поход на кораба „Арго“ за златното руно и любовта, която откъснала Медея от роднините ѝ, за да я свърже с Язон. Източник: интернет
fleece