рушител
Съществително име - ед. ч.
Значение
рушителят, рушителя, +мн. рушители, +м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач. ).
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Там никой няма да възхвали евентуалния окупатор като "нов освободител", а ще го поругае като рушител и поробител на свободата.
Всеки, който страни от християнството и създава ново течение в посока окултизъм, магьосничество или екстрасензорика, е рушител на църквата.
От друга страна, и особен "рушител" не съм.
Синята конференция аплодира Лучников, който каза: Симеон Втори е рушител на България!
Заради това е бил упрекнат в сената, от Максим Фабия и бил наречен рушител на римската войска.
Тя е рушител на огради.
Превод на английски език
destroyer