Съществително име - ед. ч.
рушителят, рушителя, +мн. рушители, +м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач. ).
Там никой няма да възхвали евентуалния окупатор като "нов освободител", а ще го поругае като рушител и поробител на свободата. Източник: интернет
Всеки, който страни от християнството и създава ново течение в посока окултизъм, магьосничество или екстрасензорика, е рушител на църквата. Източник: интернет
От друга страна, и особен "рушител" не съм. Източник: интернет
Синята конференция аплодира Лучников, който каза: Симеон Втори е рушител на България! Източник: интернет
Заради това е бил упрекнат в сената, от Максим Фабия и бил наречен рушител на римската войска. Източник: интернет
Тя е рушител на огради. Източник: интернет
destroyer