Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. рушвети, (два) рушвета, +м. +Разг. Подкуп.
Порядъчният човек взема рушвет само в един-единствен случай – когато му се предостави случай. Габриел Лауб
Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен. Българска поговорка
Инвеститор в голям обект разказа, че строителството в Северна Гърция е бавно и скъпо, но се спазват регламенти, като няма и намек за искан рушвет. Източник: интернет
Платили са 5 млн. евро рушвет на Борисов - за да бави монтирането на измервателните уреди. Източник: интернет
Казва на умните и почтени хора, че отказването на рушвет не бива да бъде модел за подражание. Източник: интернет
Според информация на БТА подозрението е, че е поискан рушвет от местен бизнесмен, за да му се издаде разрешение за строеж на жилищна сграда. Източник: интернет
bribe