Съществително име - ед. ч.
+мн. съа`втори, +м. Лице, което съвместно с друго лице е автор на произведение, творба.
Обичам да съм съавтор на книги, за да се уча от тези, с които пиша. Дейв Улрих
Автор и съавтор е на много публикации, сред които монографии, учебници и учебни помагала по словашки език за българи. Източник: интернет
Адвокатът Добрин Додев също се писа негов съавтор – редели заедно последния ръкопис, главите в него били разхвърляни, дописвали думи и изречения. Източник: интернет
Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Източник: интернет
Автор и съавтор на множество полезни за пациентите публикации и печатни издания. Източник: интернет
Автор е на запомнящи се скулптури в градска и паркова среда, координатор и съавтор в различни съвместни скулптурни проекти и организатор и участник в редица общественополезни инициативи. Източник: интернет
co-author