Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
събли`чаш, +несв. и [[съблека`]], +св.
#1 +Какво. Свалям дреха от себе си. _Съблякох палтото си._
#2 +Кого. Свалям дреха от тялото на някого. _Съблякох детето, за да го изкъпя._
#3 +Прен. +Какво. Смъквам, свалям. _Есента отминаваше и дърветата събличаха пъстрата си премяна._ _Змията съблече кожата си, като се триеше о камъните._
__събличам се/съблека се.__ — Сам себе си събличам.
* _Събличам ризата от гърба (на някого)._ — Ограбвам безмилостно, вземам всичко.
Защо се срамувам да се събличам пред лекаря? В края на краищата той също е мъж като всеки друг. Брижит Бардо
С възрастта се разхубавявам. Като стана на 40 или 50, мисля отново да позирам за "Плейбой". Тогава ще попитам първо децата си и после ще се събличам пред фотографите. Пени Ланкастър
Събличам се набързо и се пъхам под завивките, а тялото на мига се отпуска. Източник: интернет
Като отида при тях, се събличам с приспособленията. Източник: интернет
disrobe