Съществително име - ед. ч.
сачът, сача, +мн. сачове, (два) сача, +м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки.
Или не толкова тържествено - върху огънат сач. Източник: интернет
За гости или по празници се приготвят млини в глинени подници (грубо наричани днес "сач"). Източник: интернет
В старата българска кухня името „мекица“ се е появило, като антонимна форма на българската „твърдица“, това име се използвало за тънка хрупкава пита изпечена на сач. Източник: интернет
Корите се сгъват във формата на квадрат и се пекат на голям сач, докато по тях се получат малки черно-кафяви петна. Източник: интернет
Това е сач с керамичен капак, наричан връшник. Източник: интернет
За печеното на катмите използваме пръстен сач или тиган, който предварително затопляме и намазняваме с олио. Източник: интернет
Sach