съглашател

Съществително име - ед. ч.

Значение

съглаша`телят, съглаша`теля, +мн. съглаша`тели, +м. +Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринципно да се съгласява с него.
+прил. [[съглаша`телски]], съглаша`телска, съглаша`телско, +мн. съглаша`телски.

Синоними

потвърждаващ разрешаващ съгласуващ одобряващ съгласяващ утвърдител

Производни думи

съглашателя съглашателят съглашатели съглашателите съглашателю

Превод на английски език

conciliator

Думи и термини с близки букви

съгласяха съгласяхме съгласяхте съглашатели съглашателите съглашателска