Съществително име - ед. ч.
съглаша`телят, съглаша`теля, +мн. съглаша`тели, +м. +Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринципно да се съгласява с него.
+прил. [[съглаша`телски]], съглаша`телска, съглаша`телско, +мн. съглаша`телски.
conciliator