Съществително име - ед. ч.
+мн. съи`менници, +м. Човек, който има същото име. _Той е мой съименник — казва се също Божидар._
Останалите български орлета, които имат предаватели, зимуват в делтата на река Окаванго, но Александрия изпълни заръките на кръстниците си и продължава да завладя съседни страни, като великият си съименник Александър Македонски. Източник: интернет
Идеята му датира от 1994 г., когато по новините чул за успехите в бейзбола на свой съименник и изпитвал „огромната радост“. Източник: интернет
Неговият съименник Андрей Ковачев, който също е евродепутат, е далеч по-добре финансово, защото има на влог близо 740 000 лева. Източник: интернет
Според неговия съименник, писателя Андрей Битов, Андрей Курбски е първият руски дисидент. Източник: интернет
Той също е артист, но не го е докарал до президент, както украинският му съименник. Източник: интернет
Арсений IV следва политиката на предшественика си и съименник Арсений III – за освобождение на народа си от османска власт, особено в контекста на времето на т.нар. Източник: интернет
namesake