Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. съкро`вищници, +ж.
#1 Място, където се съхранява съкровище.
#2 +Прен. Съвкупност от духовни и/или материални ценности.
Историята е съкровищница на нашите деяния, свидетелка на това което е отминало, пример и поучение за настоящето, предупреждение за бъдещето. Мигел де Сервантес
Сърцето е като съкровищница. Изсипете ли я наведнъж, Вие сте разорен. Оноре дьо Балзак
Амбицията на организаторите е прегледът да стане ежегоден, защото първият град Европейска столица на културата в България е най-естественото място, на което да се рекламира уникалния код на българина, заложен във фолклорната ни съкровищница. Източник: интернет
В този момент усетих, че стоя пред украинските музиканти, както Иисус е стоял пред църковната съкровищница, в която мнозина пускали големи суми, но Той дал за пример на учениците Си една бедна вдовица, която пуснала само две лепти. Източник: интернет
Изкара от ръкава си цялата тенис съкровищница, която притежава. Източник: интернет
На една каруца, на един конски впряг е царската съкровищница. Източник: интернет
treasury