Съществително име - ед. ч.
+вж. [[самобичу`вам се]]
Ефектите на такъв травматизъм в по-късна възраст могат да са дълбока вина и склонност към самобичуване, забележителна трудност за противопоставяне и дори уклон към обожание и сервилност към доминиращи и авторитарни фигури. Източник: интернет
В големи траурни процесии поклонниците извършват ритуала на самобичуване в знак на разкаяние, че през 680 г. привържениците на Хюсеин са избягали от битката с войските на омаядския халиф Ибн Зияд и са оставили имамът да бъде убит край Кербала. Източник: интернет
Известни са случаи, в които Раците, които имат махмурлук, така се увличат в самобичуване, че още от сутринта се записват в дружество на анонимните алкохолици. Източник: интернет
Това непрекъснато самобичуване и хулене на институциите до себеотричане явно не ни помогна. Източник: интернет
Това е голям грях, който трябва да се изкупи със самобичуване. Източник: интернет
self-flagellation