Прилагателно име, тип 79
самобитна, самобитно, +мн. самобитни, +прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. _Самобитна култура. Самобитно творчество. Самобитни песни._ ____ +същ. [[самобитност]], самобитността, +ж.
Това е бил живот самобитен и характерен, но едностранен и изолиран. Източник: интернет
А това е само едно от доказателствата за художествената оригиналност на този самобитен филм. Източник: интернет
В нея разбираме не защо Радичков е оригинален или самобитен, а защо е голям, изключителен писател. Източник: интернет
В крайна сметка отново сме във вселената на Живков: ролята на интелектуалците е по свой, самобитен начин да утвърждават курса на властта - само дето сега тази власт вече не е монолитната Партия, а разделеният парламент. Източник: интернет
Владетел, който разчита само на укрепления или чужда помощ, стоейки в самозащита, не е самобитен. Източник: интернет
Възпитаник на Виенската художествена академия, той още от младежките си години се прочува като изключителен и самобитен майстор на мрамора. Източник: интернет
distinctive