самохвалко
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. самохвалковци, +м. Човек, който обича да хвали себе си. _Голям самохвалко._
Синоними
Производни думи
Примери
Арогантен самохвалко, който вика и крещи като луд, ако нещо не е на неговото.
Но ще пропусна всякакви обидни заключения и обобщения, защото оня самохвалко с "железните нерви" отсреща нещо много взе да губи контрол и да вдига кръвното.
Кирил Български го нарича „авантюрист, пияница и самохвалко“.
Малиха се представя за мъдрец, но Бишр бързо разбира, че това е просто един обикновен самохвалко.
Първо хората ще имат абсурдно високи очаквания от вас и често ще ви възприемат като самохвалко.
Превод на английски език
boaster