Съществително име - ед. ч.
+мн. самохвалковци, +м. Човек, който обича да хвали себе си. _Голям самохвалко._
Арогантен самохвалко, който вика и крещи като луд, ако нещо не е на неговото. Източник: интернет
Но ще пропусна всякакви обидни заключения и обобщения, защото оня самохвалко с "железните нерви" отсреща нещо много взе да губи контрол и да вдига кръвното. Източник: интернет
Кирил Български го нарича „авантюрист, пияница и самохвалко“. Източник: интернет
Малиха се представя за мъдрец, но Бишр бързо разбира, че това е просто един обикновен самохвалко. Източник: интернет
Първо хората ще имат абсурдно високи очаквания от вас и често ще ви възприемат като самохвалко. Източник: интернет
boaster