Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Способност на човек да владее чувствата си, да запазва спокойствие; хладнокръвие, сдържаност. _Проявявам високо самообладание._
Истинското мъжество се изразява в спокойствие и самообладание и в невъзмутимо изпълнение на своят дълг, въпреки бедствията и опасностите. Джон Лок
Когато вие достигнете самообладание и се научите да контролирате своите страсти, вие ще забравите, какво е това отчаяние. Махатма Ганди
Сократ отдавна е показал, че истински свободният индивид е свободен само до степента на собственото си самообладание. Стивън Пресфийлд
Реших, че мога да си позволя разкошът да изгубя самообладание - това се вписваше в тази картина, която желах да нарисувам. Кирил Бонфилиоли
А джуджака вече е на 70, взеха да му треперят ръцете и започна да губи самообладание. Източник: интернет
Ако можем да запазваме самообладание и самоконтрол в подобни ситуации, то ние бихме могли да постигнем големи успехи. Източник: интернет
equanimity