Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
се, саморазправяш се, +несв. и __саморазправя се__, +св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта. _Саморазправям се с крадеца._ ____ +същ. [[саморазправа]], +ж. _Прибягвам до саморазправа._
I talk to myself