Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. _Прекара две години в самотия. В това място цари истинска самотия._
Веднъж един писател, който също не живее в България, каза, че емигрантството е голяма самотия. Източник: интернет
Прописаха от мъка, от самотия! Източник: интернет
loneliness