Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 37
съня`т, съня`, +мн. съ`нища, (два) съ`ня, +м.
#1 _Само ед._ Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват. [[2]]. Образът, който вижда спящият по време на това състояние. _Приятни сънища!_
#3 Отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие. _Гората е потънала в сън._ 4. +Прен. Нещо нереално; мечта, блян. _Сън за щастие._
* _И на сън не съм виждал. 1._ — Много красив, прекрасен.
#2 Какъвто не съм допускал, че съществува.
* _Зимен сън._ — Състояние на намалена физиологическа активност при някои животни; летаргия.
* _Сън не ме лови/хваща. 1._ — Не мога да заспя.
#2 Много съм разтревожен, развълнуван.
Пространство, светлина и ред. Това са нещата, от които хората се нуждаят точно толкова, колкото и хляб или място за сън. Льо Корбюзие
Всичко това, което виждаме е сън в съня. Едгар Алън По
Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън. Джак Керуак
Животът е само малка разходка преди вечния сън. Фаина Раневска
Веселият смях и добрият сън ще излекуват всяка болест. Ирландска поговорка
От сън спомени няма. Българска поговорка
sleep