Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед.
#1 +Спец. В литературата — направление, зародено през ХVIII в. в Англия и Франция, което утвърждава чувствата над разума и идеализира човека.
#2 Сантименталност.
И все пак, макар и бавно, през почти целия ХIX век идеите на Просвещението укрепват едновременно с идеите на романтизма, който насърчава по-решителното заявяване на индивидуалните възприятия, но често залита в сантиментализъм. Източник: интернет
Сатирата е инструмент за социален анализ, който ми позволява да изследвам процесите в обществото, без да изпадам в социален сантиментализъм. Източник: интернет
Атанас Куртев свири със завладяваща емоционалност, която никъде не премина в сантиментализъм; той има изключително туше, фино рубато без следа от често обичайното "размазване" на шопеновия изпълнител върху клавиатурата. Източник: интернет
Разбирал тази й предопределеност като смесица от просвещенство, дидактизъм и сантиментализъм. Източник: интернет
Характерното за преводните произведения е, че при побългаряването им са направени по-реалистични и освободени от крайния сантиментализъм на оригиналния текст. Източник: интернет
sentimentalism