(те, го, я, ни, ви, ги), +мин. св. сърбя` ме, +мин. прич. сърбя`л ме, +несв. Само в трето лице.
#1 Изпитвам сърбеж. _Сърби ме ръката._
#2 +Прен. +Разг. Имам голямо желание за нещо, не мога да се сдържам. _Сърби ме да му кажа истината._
* _Хем сърби, хем боли._ — +Разг. Не съм сигурен в развитието на нещо и затова съм раздвоен между желанието то да се случи и да не се случи.
* _Сърби ме езикът._ — +Разг. Много ми се иска да кажа нещо.
* _Сърби ме ръката._ — Ще получавам или ще давам пари.
* _Чеша се там, дето не ме сърби._ — +Разг. Притеснен съм и постъпвам необмислено.
it iches