Съществително име - ед. ч.
+мн. съ`сънки, +ж. Пролетно горско цвете с бели цветове.
В дивата природа кичестата съсънка има зимен цъфтеж и кръстосано се опрашва от пчели, мухи и бръмбари, които могат да пренасят прашеца ѝ на дълги разстояния. Източник: интернет
В Червената книга на България попадат 10 вида като горската съсънка (Anemone nemorosa), татарската змийска трева (Goniolimon tataricum) и веленовският рожец (Cerastium velenоvskyi Hayek). Източник: интернет
Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Източник: интернет
Лютиковидната съсънка е тревисто растение, което отмира обратно към кореноподобните си коренища до средата на лятото. Източник: интернет
От защитените растения трябва да се отбележат венериният косъм (Adianthum capilus-veneris), дряновската кандилка (Fritillaria drenovskyi) и особено родопската съсънка (Pulsatilla rhodopaea). Източник: интернет
В рода Anemone, кичестата съсънка е поставен в подрода Anemone, раздел Anemone, подсекция Anemone. Източник: интернет
sundown