Съществително име - ед. ч.
+мн. съвре`менници, +м. Човек, който живее в едно и също време с други хора или събития. _Моите съвременници. Той е съвременник на първите полети към Луната._
Александър III Македонски е известен като Александър Велики, защото е убил повече хора от различни народности, от който и да е свой съвременник. Уил Къпи
Макар отдел¬ни негови разкази да са излизали в сп. "Съвременник", едва сега родният читател има възможността да го опознае в пълнота със сборника "Нашата история започва". Източник: интернет
А в едно от най-ранните издания на същото евангелие писано от съвременник на Исус, пише че жените като видяли празния гроб се уплашили и не посмели да се обадят на никого! Източник: интернет
А вероятно би попитал своя съвременник Джануариус Макгахан, кореспондент на американски вестници, как е било. Източник: интернет
Актюерът Ричард Прайс, съвременник на Адам Смит, например пресметнал, че ако при раждането на Спасителя едно пени е сложено в банка при 5% лихва, към 1800 г. с него ще се купи сфера от чисто злато с диаметър орбитата на Сатурн. Източник: интернет
Хипократ, от когото е вдъхновена и песента ни, е негов съвременник. Източник: интернет
contemporary