Съществително име - ед. ч.
+мн. съю`зници, (два) съю`зника, +м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач.) с някого и действа в съгласие с него. _Търсеше съюзници в борбата срещу нашествениците. Верен съюзник._
Времето е лош съюзник. Уинстън Чърчил
Този, който се бори с нас, укрепва нашите нерви, изгражда нашите навици и способности. Нашият враг - наш съюзник. Едмънд Бърк
Няма нищо толкова скучно като интелектуален съюзник след определена възраст. Бен Хеч
На съюзник трябва да се гледа точно като на враг. Лев Троцки
Жената гледа на своето тяло с тревога, тъй като тялото е нейния ненадежден съюзник в битката за любов. Ленард Коен
Джордж Буш беше за мен най-важният съюзник по пътя към германското единство. Хелмут Кол
ally