Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. съзакля`тници, +м. Участник в съзаклятие; заговорник.
Зад Кунева изничат сенките на Пламен Панайотов, на основния й съзаклятник Соломон Паси и на рода Пръмови. Източник: интернет
Положената клетва в Плаковския манастир пред иконата на Св. Богородица, донесена от Йордан Брадата, активизира Куман, – вече като съзаклятник, той приема известните войводи Дочо Радулов и Славчо Кръстев с хората им и увеличава броя на четниците си. Източник: интернет
Тя от своя страна произхожда от немския термин eidgenosse, който означава съюзник, съзаклятник, конфедерат. Източник: интернет
conspirator