съзаклятник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

Значение

+мн. съзакля`тници, +м. Участник в съзаклятие; заговорник.

Синоними

заговорник конспиратор нападател атентатор съучастник съзаговорник

Производни думи

съзаклятника съзаклятникът съзаклятници съзаклятнико

Примери

Зад Кунева изничат сенките на Пламен Панайотов, на основния й съзаклятник Соломон Паси и на рода Пръмови. Източник: интернет

Положената клетва в Плаковския манастир пред иконата на Св. Богородица, донесена от Йордан Брадата, активизира Куман, – вече като съзаклятник, той приема известните войводи Дочо Радулов и Славчо Кръстев с хората им и увеличава броя на четниците си. Източник: интернет

Тя от своя страна произхожда от немския термин eidgenosse, който означава съюзник, съзаклятник, конфедерат. Източник: интернет

Превод на английски език

conspirator

Думи и термини с близки букви

съзаклятието съзаклятия съзаклятията съзаклятника съзаклятнико съзаклятникът