Съществително име - ед. ч.
+мн. секачи, +м. Човек, който се занимава със сечене на дървета. _Секачите нарамиха брадвите и тръгнаха към гората._ +мн. секачи, (два) секача, +м. Приспособление със странично сплескан остър долен край за сечене на желязо.
В яда си П. П. нанесъл множество удари с тесла и секач по главата на опонента си. Източник: интернет
Констатирано е, че за времето от 02.50 ч. до 03.15 ч. на 04.04., чрез използване на метален секач и две метални отвертки той строшил монетника. Източник: интернет
"На собственика на кучетата им му пука, че те все още тичат навсякъде тук", съобщава Ондрей Секач. Източник: интернет
bill