Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. сезони, (два) сезона, +м.
#1 Всяко едно от четирите годишни времена. _Лятото е най-горещият сезон._
#2 Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност. _Театрален сезон. Ловен сезон._+прил. [[сезонен]], сезонна, сезонно, +мн. сезонни. _Сезонно намаление._• __Мъртъв сезон.__ Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност.
* _Откривам/открия сезона (на нещо)._ — Започвам редовно да извършвам нещо.
Когато в душата ти е слънчево, не е важно какъв сезон е зад прозореца ти. Източник: интернет
Коледа е сезон за разпалване на огъня на гостоприемство, както и гениален пламък на благотворителност в сърцето ни. Уошингтън Ървинг
Лятото е сезон на безотговорността. О. Хенри
През тази есен на 1919 г., в която пиша, ние сме в мъртвия сезон на нашето богатство. Джон Мейнард Кейнс
Когато се влюбите, пролетта е без значение кога. Листата, които падат, нямат значение, те са от друг сезон. Една О'Брайън
Жената трябва да живее само един сезон от съществуващите четири, като цвете. Тя отново да се появява всяка година. Жул Ренар
season