Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
+мн. шедьо`ври, (два) шедьо`въра, +м. Изключително добро творческо постижение в областта на изкуството, литературата или културата в световен мащаб или сред творчеството на един автор. _Всяка картина на Леонардо да Винчи е шедьовър._
Когато се съедини любов и майсторство, може да очакваме шедьовър. Джон Ръскин
Даже най-великият шедьовър на литературата е просто приведен в безпорядък речник. Жан Кокто
За създаване на литературен шедьовър единият талант е малко. Таланта трябва да отгатне времето. Таланта и времето са неразделни... Матю Арнолд
Съществуването е поредица от бележки под линия в един обширен, неясен и недовършен шедьовър. Владимир Набоков
Моята градина е моят най-красив шедьовър. Клод Моне
Не дразни идиота, че не можел да напише шедьовър. Ами ако успее? Станислав Йежи Лец
masterpiece